grokking that zeitgeist

The tip of the tongue / takin’ a trip / of three steps down / The palate to top, / at three / on the teeth. / (tastin’ the name with tip of the tongue) / / Lo-Lee-Ta

На сайта на групата има нови благинки за слуха. Всъщност ремикси. Но хубави. След няколко дена дъвкане оставам с приятен вкус.

Преди известно време често гледах The Daily Show и The Colbert Report на сайта на Comedy Central. По едно време забелязах че плейлистът ми бива запаметяван дори без помощта на cookies. Това ме озадачи, и реших да проверя privacy policy, terms and conditions, и тям подобни. Където разбрах че нямам право да ползвам сайта, чрез feedback form-а се извиних и обещах да престана. Дотук добре. Обаче се поразсеях и забравих да проуча как, аджеба, става тоя номер.

Чак днес намерих ключа за бараката. Flash cookies. Та да знаете, като си ги триете през интерфейса на браузъра, тези си остават.

Разликата между свободно и несвободно общество. Щом не е забранено, значи е разрешено; или: щом не е разрешено, значи е забранено.

Тука.
This blog post is a stub ;)

Нямам против да пътувам на стоп, въпреки че предпочитам да не. Предпочитание към структурирани ситуации. Обаче изглежда изгражда характер. Пловдив: вечеря, ставане рано и раздяла. Пак интересен стоп.
Кара дере. Случайните съседи познаваха Комата. Що ли не сме изненадани :) Красота. Кръчмата в Горица, половината причина за посещението. Морският Вълк във Варна и нощен автобус.
Лесно смених багажа. Луди шофьори по E-79. Добринище още не са го развалили. Обядът в кръчмата която вече 12 години поддържа ниво е обнадеждаващ. Хижа Гоце Делчев. Нищо няма да кажа за Тампере. На другия ден, при 22-ма за лифта до Безбог - ние ли ще се делиме?
Признаци за болни амбиции у постоянните обитатели на хижа Безбог. Не са неочаквани, отдавна съм чул това-онова. Само дано не се появят говеда.
Връх Безбог - китара на върха. Дойде ни мерака и качихме и Полежаните. Вода долу от езерото. На връщане познати на наши хора. На правилните хора. Вече отпускам гарда - май няма да има неприятни елементи. Лоша изненада. Май не съвсем по тяхно желание, с тях - на наша възраст младежи, част от тях - кифли. Кифъли (от всички страни, съединявайте се). Коланчета. Кравешки погледи. Кошмар. В нещо-като-кръчмата на Кажгоде, спорна личност но да кажем симпатяга, повърнах отвращението си. От погазването на планинския creed. Изляха се парчета сарказъм които не можаха да попият никъде. Трагедия! Weltanschauung, който може да се моделира с еднослойна невронна мрежа.
Навихме властите да запалим огън. Отговорни сме. И пеем хубаво.

Горното го написах скоро след, сега ми е минало :) Останалата част от ходенето си беше както си трябва. Накратко. Не мога да кажа достатъчно добри неща за х. Демяница, малко ще е. Назобих се с боровинки и качих Вихрен. Очаквайте още снимки освен тези.

За AR5BXB63 се налага да се ползва ndiswrapper, което ми е голяма мъка. А не е ясно даже какъв чипсет е, AR5006EG или AR5007EG. Утре пак ще се помъча.

Докато търсех инфо открих че Eee-то ще го ползва точно него - леко подозрителен факт.

UPDATE: Май трябваше да отбележа че я подкарах на другия ден безпроблемно под ndiswrapper?

Изтрива ми …те <p> тагове. После сам си ги добавя. Не е истина просто… :/

Някакво интервю с Гибсън, не че ми е любим писател, ама има свежи неща.

There’s a character in my previous novel, Pattern Recognition, who argues that we can’t culturally have futures the way that we used to have futures because we don’t have a present in the sense that we used to have a present. Things are moving too quickly for us to have a present to stand on from which we can say, “oh, the future, it’s over there and it looks like this.”

Ето и от кеша на Гугъл щото не ми е достъпен сайта на мене в момента, може би и на вас.

Още интересни цитати от итервюто с У. Гибсън.